Posted by: Vogoris | 27.12.1999

Найджъл Кенеди – 27декември 1999г.

В рамките на Новогодишния музикален фестивал 1999 – 2000г. концерт изнесе ексцентричният виртуоз на цигулката, ученик на Йехуди Менухин, пънкар и експериментатор Найджъл Кенеди. С ръка на сърце мога да кажа, че това беше най-въздействащият концерт, на които досега съм бил.

Принципно не съм почитател на „модерните прочити“ на класическата музика и на опитите тя да стане достъпна до по-неопитна или по-млада публика. Изпълнители като Ричард Клайдерман, Бонд, Ванеса Мей, Андре Рийо и други, които правят класиката популярна, всъщност доста опростяват изпълнението и го правят лесно за тананикане.  Не е такъв случаят с Кенеди. Той е гениално академичен. Геният му прелива отвъд академизма и си позволява импровизации, но не и елементаризации. Той е от малкото музиканти, които са адекватни  на рок-фестивал, на джем-сешън и едновременно с това биха правили чест и на най-претенциозния симфоничен оркестър.

Над тричасовото шоу в зала 1 на НДК трудно може да бъде описано. В програмата Кенеди беше включил и двата си „специалитета“ – концертите на Бах и „Времената“ на Вивалди. По време на изпълнението той скачаше и се гънеше, слизаше от сцената и обикаляше между секторите като свиреше „на ухо“ на малки деца и стари хора, с което докара залата до еуфория. Бисовете бяха безкрайни и концерта приключи след 23:30.

Найджъл Кенеди – 27 декември (понеделник)-20:00ч. – НДК-Зала1

Йохан Себастиан Бах (250 години от смъртта на композитора)

Концерт за цигулка и оркестър ми мажор

Концерт за цигулка, обой и оркестър ре минор

Концерт за две цигулки и оркестър ре минор

Антонио Вивалди „Годишните времена“ – четори концерта за цигулка и струнни инструменти Опус VIII, N1-4

Пролет

Лято

Есен

Зима

Камерен оркестър „Софийски солисти“. Солисти: Ясен Енчев (обой) и Людмил Ненчев (цигулка)

Оказа се обаче, че това е само началото. От приятел цигулар научих, че Наджъл Кенеди има рожден ден на 28-ми, т.е. след половин час и ще го празнува в клуба, който беше в мазето на х-л Севастопол (до пл. Славейков). Влязох заедно с група от Нов симфоничен оркестър. Клубът беше препълнен, а Найджъл вече беше там, обикаляше с едно уиски и се здрависваше, прегръщаше и усмихваше на всички. След малко извади цигулката и започна нещо невероятно, което продължи до 3 през нощта. То не беше Паганини, Сарасате, Йовано Йованке, джазови интерпретации, Ролинг Стоунс… В оргията се включваха млади цигулари от Музикалното училище, които грохваха след няколко парчета, а онзи лудяга скачаше и се кефеше и просто посочваше следващия… Научих че в подобна музкална вакханалия се е превърнала и репетицията в зала 1, където група дечурлига просто са седнали да гледат, но са били безмилостно извадени на сцената и накарани да покажат какво могат (зарязвайки репетицията). Геният може да си позволи всичко…

Естествено, взех си автограф с възклицание с OY! , след като се прегръщахме, пихме на екс и си чукнахме юмруците.

Естествено, когато Найджъл Кенеди дойде за втори път за да свири на 5 октомври 2007 заедно с Класик ФМ оркестър отново отидох в зала 1. Концертът беше в зала 1. – откриване на цикъла „Концертмайсторите“. В програмата: Моцарт и Бетовен. Отново виртуозно, но не беше онази лудост от първия път.

Две  години по-късно идва отново заедно със своя джаз-квинтет Nigel Kennedy Quintet  отново отидох.   15 юни 2009, зала1. N.Kennedy – цигулка;  Piotr Wylezol – пиано;  Tomasz Grzegorsk – саксофон; Krzysztof Dziedzic – ударни и басиста Adam Kowaleski.  Тогава не можах да отида, но може да видите впечатления ТУК

На 1 септември 2010 Найджъл откри Есенния салон на изкуствата в Пловдив, заедно с Пловдивската филхармония.

Advertisements

Категории

%d bloggers like this: