Posted by: Vogoris | 14.04.2008

Как бях на опера във Виена: Летящият холандец – 14 април 2008

Април 2008. Двудневна командировка във Виена. Срещите ми свършиха към 16ч. излязох на разходка по Ринга и след известно време цъфнах пред операта на „H.von.Karajan Platz”.  Погледнах си часовника, нямаше 17:00.  Бях съвсем сам, с ръце в джобовете и цяла вечер на разположение. Бях чувал, че в операта има музей, както и че организират турове из вътрешността на сградата. Реших, че мога да се пробвам. Видях някаква табела „Opera Muzeum” или нещо подобно и хлътнах в близкия безистен. Там заварих 50-тина души с вид на туристи, които се редяха около серпентинено заграждение и чакаха пред някаква каса.  Явно бях попаднал на вярното място, но все пак реших да попитам.  Дама на средна възраст с изящен немски акцент на английския любезно ми обясни, че музеят е в съседния вход и трябва да побързам, защото затваря всеки момент. Тази опашка била за билети за представлението тази вечер и ако съм искал да видя сградата отвътре, по-добре да си купя билет за опера, ще ми излезе по-евтино. Аз се опулих като сепия и напълно си глътнах езика. Никога не съм се надявал да гледам опера във Виена, бях чел, че билетите се разпродават месеци и години предварително, струват три-четирицифрени суми, а където има много желаещи дори се разиграват на лотария.

Какво се оказа: Има едни 100 – тина места в операта в специален сектор за правостоящи, които са дотирани и се пускат на ниски цени само в последните часове преди спектакъла. Целта е да могат туристи, студенти, млади хора  и вся остальная  сволочь да получат достъп до голямото изкуство. Освен дотацията от държавата, операта има мощни спонсори, които плащат за масрафа. Тази вечер партньор беше Lexus.

Чаках около час, но това време не го усетих, защото се опитвах да асимилирам случващото се. И така, малко след 18:00 на 14 април 2008 г стиснал билет за EUR 3:50 за „Летящият холандец” на Вагнер оставих палтото си на гардероба, окачих вратовръзката си на парапетчето с моето място и тръгнах из коридорите и фоайетата на една от най-знаменитите сгради в света. Отидох съвсем навсякъде, надникнах от най-горните ложи и от балконите и от кулоарите и от салоните, в които на Нова година танцуват балетистите слизах и се качвах по прекрасните стълбища. Разминавах се с дами с перли, брилянти и кожи, японци със смокинги, шейхове с чаршафи, студенти с дънки и пуловерчета. Надничах зад всяко кьоше, качих се дори на покрива, който се оказа голяма тераса към едно от кафенетата, от която гледаш целия град в краката си.

В 19:30 вече бях обиколил всичко два пъти и поуспокоен заех мястото си. Секторът за правостоящи се намира в дъното на партера, издигнат стъпаловидно, точно под главната ложа, от която са гледали Франц-Йосиф, Хитлер, Жуков и други величия, които са мерили значимостта на империите си с възможността да домакинствах тази ложа. Е, аз бях само на 3-4 метра отдолу. Това значи перфектна гледка към сцената, поглед към целия салон и отлична акустика. За всеки има тапицирано с плюш парапетче, на което да се подпреш (подобно на диригентския „мостик”). На парапета има догитален екран, на който през цялото време тече либретото на избран от теб световен език. Идилия, освен в случаите, когато операта е от Вагнер… неговите са особено дълги и крачетата оттичат като на слона в зоологическата градина. Но това го усещаш после.

Летящият холандец е пищна опера с голям състав, особено подходяща за огромна сцена като виенската. Декорите на кораби са почти в естествена големина, само море не са вкарали на сцената, но огромни парчета тюл, вятър  и подходящо осветление го докарват почти като истинско.

Емоцията от всичко наоколо те прави неадекватен да преценяваш пеенето, но в последствие видях, че това последно за сезона изпълнение на Холандеца е записано и издадено на CD.

Антрактът дойде тъкмо навреме за да раздвижа кръвообращението си, да се дотътря до едно червено плюшено кресло стил Луи н’амкой си и да се отпусна.

Втората част бе още по вълнуваща, кулминации, финале гранде, завеси, аплаузи, бисове, поклони, ентусиазъм. Трудно е да се разкаже.

Операта пусна към 23:30 и ме изплю на студа. Шейховете и японците се товареха на лимузини, лелите с брилянтите спираха таксита, а аз се влях в огромната оперна тълпа, която тръгна по Кертнерщрасе. Не бях ял от обяд, бях зверски уморен и невероятно щастлив. Купих си сандвич с вурст (нибелунгски аналог на нашенския бахур, който ползваме в пакет с културата), половинлитров кен Хайнекен, седнах на една пейка срешу катедралата Св. Стефан и започнах методично да дъвча, като периодично продухвах протеклия си от студа нос. Покрай двореца на Кобургите излязох на Ринга, оттам през огромния Карлсплац, стигнах до Белведере, където на калкан до оградата на парка се намира невероятният хотел Линднер. Взех си вана в огромната баня на още по-огромната стая  и заспах като моряк от Холандеца, който най-после е надвил прокобата и е стъпил на твърда земя. Бях ходил на опера във Виена. Оказа се лесно. Познайте дали при следващата възможност не влетях в златната зала на Мюзикферайн? Но за това друг път.

А сега за постановката:

 

Wiener Staatsoper – 14 April 2008
Der fliegende Hollander
Von Richard Wagner

Donald Runnicles (Dirigent)
Thomas Long (Chor)
Christine Mielitz (Regie)
Stefan Mayer (Design)

Senta – Eva Johansson,
Der Hollander – Terje Stensvold,
Daland – Ain Anger,
Erik- Klaus Florian Vogt,
Mary- Daniela Denschlag
Steuermann – Gergely Nemety

Advertisements

Категории

%d bloggers like this: