Posted by: Vogoris | 19.12.2010

„Таллин-67“-джаз провокация в СССР

Втората „култова“ плоча, вече вероятно и колекционерска рядкост, която ще представя е свързана с легендарния фестивал „Таллин – 67“.

През 1934г.в Харбин, столицата на Манджурия балтиецът Олег Лундстрьом, тогава 18 – годишен, заедно със своя брат Игор и техни състуденти от харбинската политехника основали биг бенд. Странната родина на съветския джаз се дължи на факта, че баща им работи в източно-китайската железница. Оркестърът бързо печели почитатели и скоро е поканен в престижните шанхайски зали „Мажестик” и „Парамаунт”.  Оттам това първо поколение на съветския джаз носи прякора „шанхайците”


Оркестърът на Лундстрьом в Циндао – 1940г.

 
През 1947г. оркестърът на Лундстрьом се завръща в СССР, снабден с модерни американски инструменти и богата фонотека и нотна библиотека. Съветската власт е подозрителна към джаза и забранява на музикантите да се заселват в Москва и Ленинград.  Установяват в Казан, където оркестърът работи полу-легално чак до 1955г., когато националното радио им възлага да запишат няколко мелодии. Записите добиват голяма популярност и през 1956г. оркестъра на Лундстрьом е допуснат да се премести в Москва и да започне подготовката на национално турне.
През 60-те години джазът пробива все по-мощно през желязната завеса, в това число и в СССР. Съюзът е посетен от световни величини като оркестъра на Бени Гудман (1962), септета на Ърл Хейнз (1966), биг-бенда на Дюк Елингтън (1971), биг-бенда на Тед Джоунс и Мел Луис (1972) и триото на Оскар Питърсън (1974). Организират се редица джаз фестивали, на които освен музиканти от източния блок гастролират и западни светила. Съветската власт е силно подозрителна към огромната популярност на тази западна музика, но хитрите джазмени се стараят да я представят в идеологически благоприятна светлина, като „музика на угнетените негри”.  През 1965 и 1966гг в Москва се провеждат първите големи джаз фестивали.
Може би най-легендарната проява на съветския джаз е фестивалът в Таллин през 1967г.
От този фестивал са издадени две плочи. Организатор е балтийският немец Хенрих Львович Шулц, ветеран от войната, кавалер на ордена „Слава”, който по това време е ръководител на културния отдел на Талинския градски съвет.  През 1966г. Шулц прави джаз фестивал „Таллин – 66”, който преминава много успешно. Тогава решава, на следващата година да организира много мащабно джаз събитие. Заобикаля всички пречки с аргумента, че се навършват 50 години от Октомврийската революция и фестивала ще бъде част от честванията…


Така през  1967г. в продължение на четири дни – от 11 до 14 май огромната спортна зала „Калев” (4000 седящи места) се пръска по шевовете за да посрещне над 30 оркестра от СССР (Русия – представена от бенда на Лундстрьом, Латвия, Литва, Естония, Украйна, Азербайджан, Грузия), Швеция, Финландия и Полша. Хиляди почитатели на джаза от целия СССР задръстват Таллин. Властта се уплашва от мащабното струпване на почитатели на западната музика.
На втория ден от фестивала се разнася мълвата, че без да са включени в програмата, на фестивала присъстват група американци, сред които известния квартет на Чарлз Лойд и легендарния радио-водещ Уилис Кановер.  Публиката е развълнувана, а властта е в смут. Чак в последния фестивален ден от най-високо място в Москва с неохота разрешават американците да свирят. Така легендарният фестивал е закрит от квартета Чалз Лойд, Кийт Джарет, Джак ДеЖонет и Рон Маклър. Аплаузът е невиждан. Публиката просто изригва. В суматохата агенти на властта срязват барабаните, за да не могат американците да изпълнят бис. В продължение на половин час милицията не успява да въдвори ред в подивялата зала.
Организаторът Густав Шулц понася „цялата вина за провокацията” и е уволнен и забравен (по-късно, по време на перестройката е реабилитиран като един от първите, предизвикали културно сближаване със Запада). След Талин-67 Политбюро на КПСС забранява джаз фестивалите като заплаха за комунистическата идеология. За щастие, тази забрана не трае дълго.
 
Таллин-67 Международный джазовый фестиваль
Мелодия АЗ Д 020843-4
1. Импровизация на тему финской нар. песни Квинтет Э.Линдстрема (Финляндия)
2. Песня горцев (Х.Багиров) Квартет Р.Бабаева (Баку)
3. Летом (Дж.Гершвин) Квартет З.Намысловского (Польша)

4. Полуночное солнце не заходит (К.Джонс) Секстет А.Домнеруса (Швеция)
5. Пьеса из детского альбома (В.Виттих) Джаз-анс. В.Виттиха (Новосибирск)
6. Олео (С.Роллинс) Квинтет В.Захарова (Хабаровск)
7. Таллин в мае (В.Мустафа-заде) Трио В.Мустафа-заде (Тбилиси) /второто изпълнение в линка е на българската джаз-певица  Емилия Маркова/
8. Движение из „Композиции в трех частях“ (А.Кролл) Квинтет А.Кролла (Тула)


(тази втора плоча за жалост я нямам, но давам съдържанието и за пълнота)
Таллин-67 Международный джазовый фестиваль
Мелодия АЗ 33С 01827-28
1. Безмятежность (Д.Хендерсон) Квинтет Ярнберга (Швеция)
2. Скоморохи (Ф.Шампал) Вок.-инстр. джаз-ансамбль п/у Г.Зарха (Ленинград)
3. Хоровод (по мотивам латыш. нар. песен, обр. У.Стабулниекса) Армейский квартет „Звездочка“ (Рига)

4. Супер „до“ (Т.Найссоо) Трио Т.Найссоо (Таллин)
5. Когла святые маршируют (трад.) Ленинградский диксиленд
6. Песенка (В.Сермакашев) Квартет „КМ“ (Москва)
7. Песня любви (Ч.Ллойд) Квартет Ч.Ллойда (США)
 
Прави впечатление, че оркестъра на Лундстрьом не е намерил място в селекцията на плочите. Допускам, че са записали отделна плоча с рецитала им. Бенда на Лундстрьом го има в балкантонската плоча от „IX Джаз – среща София ’86“.
Две години по – късно се провежда друг бележит фестивал: „Баку-69”. Азербайджанската школа в джаза е силна.  Най-известното име там безспорно е Вагиф Мустафа-заде (1940-1979), създател на направлението „джаз –мугам” (базирано на специфичен азерски фолклорен стил).


Няма съмнение, че ако се беше развил на Запад, Мустафа-заде щеше да надмине по популярност много от световните джаз-икони.  Дизи Гилеспи  му пише писмо, в което му благодари, че е създал „музиката на бъдещето” Вагиф Мустафа-заде участва в Талин-66 и Талин-67 и печели награди. След това участва в Джаз – 69 (Баку), Всесъюзния джаз-фестивал в Донецк (1977), и Тбилиси-78, където излиза с 8-годишната си дъщеря Азиза. Същата година печели първо място на международен конкурс по джаз-композиция в Монако.  На 16 декември 1979г. едва 39-годишен Вагиф Мустафа-заде получава инфаркт на сцена в Ташкент, докато изпълнява своето парче „В очакване на Азиза”, посветено на дъщеря му. Днес Азиза Мустафа-заде е световно име в джаза…
Още малко съветски плочи
http://evseev.chat.ru/JazzUSSR.htm
http://melos.msk.ru/jazzguitar.htm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: