Posted by: Vogoris | 22.12.2010

BTA 1149

След пошло-милиционерските теми на битието, животоспасяващото джазопреливане, което осъществи Glenn Miller Orchestra (виж при Стойчо) и недискретният чар на вокалистката Roos Jonker  ми дадоха тласък да надвия благодатния мързел и да ви занимая с третата емблематична плоча в LP – колекцията ми.
Този път ще стане дума за българския джаз. Плочата е рядкост и обект на завист. Излишно е да казвам, че както „Night Club 68” и „Tallinn-67” и нея съм отмъкнал от чичо си.
И така: BTA 1149
Стилна  черно-бяла обложка „Естраден оркестър на българското радио и телевизия. Диригент Вили Казасян”  Моно, 33 об. Излиза пред 1969 (така де, след  Таллин 67, Прага 68 следва Балкантон 69-та).

Кое е емблематичното в тази плоча, освен кефещата външност и невъзможността да си я купите от Метро?   Милчо Левиев и бележития момент, в който излиза.
През  ноември 1911г. оркестърът на Уолъс Хартли свири в морското казино на Варна. В началото на новата 1912 бенда поема забавлението на софийското градско казино. Тук лидерът получава писмо, с което ги канят да свирят на борда на най-големия презокеански лайнер строен накога – Титаник. На 14 април Хартли и колегите му  свирят Songe d’Automne,  докато ледената вода бавно се катери по глезените им…
Така започва джазът в България. 
През 20-те години се появяват първите български джаз-оркестри.  „Керков джаз” на Александър Керков – Габрово, „Джаз Пикадили” – София…  До ден днешен обаче, българският джаз ще жъне успехи първо в чужбина. Това всъщност не е лошо, защото го спасява от провинциалност и го измерва спрямо истинските величини, а не с родната читалщна халтура.
През 30-те години Comedian Harmonists с Аспарух Лешников – Ари  стават световни звезди в Германия и САЩ.  Тяхната популятност най-често е сравнявана с Бийтълс-манията през 60-те/70-те.
През последните месеци на Втората световна война в оцелелите сред бомбите берлински клубове свири оркестърът на Lubo D’Orio – Любомир Вапорджиев от Габрово, който като поданик на Царство България не може да бъде мобилизиран за последната агония на Вермахта. Съюзническите окупатори дават силен тласък на джаза в Берлин. След войната оркестърът на Lubo D’Orio прераства в известния оркестър на Западно берлинското радио, който през 1974г. изнася рецитал и на Златния орфей…
Кинозвездата на немското нямо кино от 20-те години, „мис Берлин 1930” и  звезда на джаз сцената Ива Ваня е с рождено име Иванка Янакева. Тя е съпруга на Норберт Шулце, авторът на легендарната „Lili Marleen”. Когато написва „Bomben auf Engelland” (Бомби над Англия) Шулце става любимец на фюрера.  През 1942г. Ива Ваня записва „Лили Марлен” на български. След войната емигрират в Бразилия.
Голямото име на стария  джаз на българска сцена безспорно е Асен Овчаров и неговия „Джаз Овчаров” . През 1933г. по инициатива на Овчаров в кабаре „Алказар” на бул. „Цар Освободител” 4 се основава първия български джаз клуб –  „Джаз оркестрал клуб”. Сред учредителите са водещи музиканти, писатели и интелектуалци на епохата.  (вторият джаз клуб е основан чак през 1965г. в Габрово под името „Хот Клуб”, а третият – в София през 1967г.)
В края на 30-те  Джазът на Овчаров със своята певица Лея Иванова вече е величина на родната сцена.  Няколко години по-късно тези пионери на джаза ще платят скъпо за своята „буржоазна известност” – през концлагерите ще преминат Асен Овчаров, Лея Иванова, Людмил Георгиев, а Александър Николов – Сашо Сладура ще бъде убит.
През 1944 оркестъраът на Овчаров се разцепва и Божидар Сакеларов създава другия легендарен бенд  „Джазът на оптимистите”.
50-те години са белязани от оркестър „Балкантон” на Димитър Ганев, „Джазът на Младите” , „Веселите момчета” в Пловдив (По-късно „Бели, зелени, червени”), а през 1960г. е създаден Естрадния оркестър на комитета за радио и телевизия, известен днес като „Бенда на Вили Казасян”. Първи негови лидери са Жул Леви и Емил Георгиев, а след тях, в периода 1962-1966г. ги дирижира Милчо Левиев. След него начело застава Вили.
Милчо Левиев е историческа фигура в българския джаз, защото той преодолява линията на подражателското изпълнение на  т.нар. ”стандарти” и  въвежда принципа на импровизацията, който извежда българския джаз до ново самочувствие. И двете формации в които Левиев свири през 60 те години израстват под негово ръководство до първокачествени състави от европейска величина.  „Малката форма” на Левиев е легендарният квартет „Джаз Фокус – 65” (М.Левиев, Петър Славов, Симеон Щерев, Любомир Борисов).   Създаден по инициатива на Радой Ралин, уж за да извучава веселите кино-прегледи, които прави с Джони Пенков и Джеки Стоев, тъкмо Фокус ще изведе българския джаз на световната сцена и ще я покори.  Започва серията на фокусниците:
През 1965г. Милчо Левиев свири на фестивала „Мюнхен’65”
През 1966г. в Нюрнберг  на „Jazz Ost West” свири Симеон Щерев.
Идва бележитата 1967 – рожденната година на легендарния джаз фестивал в Монтрьо.  На първия джаз фестивал  в Монтрьо (16-18 юни 1967)  „Джаз Фокус’65”  печели специалната награда на критиката.  Отзивите в западната преса са впечатляващи (Journal de Geneve, Tribune de Lousanne, Le Nouvel Observateur).
По-късно същата година „Джаз Фокус’65”  участва във фестивала „Прага’67”, където ги следва мощна група български почитатели.  Там българите се запознават с Уилис Кановер – легендарния джаз-водещ на Гласът на Америка и свирят на една сцена с квартета на Чарлз Лойд, който преди това е свирил на „Таллин-67”.
Същата година пловдивският „Веселин Николов квартет” участва в десетото издание на престижния варшавски фестивал (направо световна величина) „Джаз Джембори’67”, където и те свирят с квартета  на Лойд. 
Така през 1967 на картата на световния джаз се появява нова сила: България.
„Джаз Фокус’ 65” се превръщат в истински звезди и постоянни участници в големите джаз фестивали на Европа.  Позволяват си дори звездни волности, като например съвместния концерт със Струнен квартет „Димов”, на който всички музиканти излизат на сцената по пижами…  Фокус’65 експериментират и с ФСБ (барабанистът Петър Славов е общото звено на двете формации)
Но темата беше за плочата.  Голямата музикална форма, в която участва Милчо Левиев е Естрадния оркестър на радиото.  Плочата BTA 1149 е записана през 1969г. Левиев наскоро е предал ръководството на оркестъра в ръцете на Вили Казасян, който ще остане начело повече от 30 години.
В плочата има две композиции на Левиев, които той дирижира сам. Има и две творби на Казасян. В по едно парче на Левиев и Казасян солира друго голямо име – Симеон Щерев – Банана. Със свои композиции участват  Св. Русинов и Ангел Заберски.  В компанията на добилия самочуствие български джаз, останалите парчета –  „стандартите” на Кооб и Чарли Мингъс, както и „Лукчетата” на Шолнберг се чувстват съвсем на място.


Балкантон – завод за грамофонни плочи-София 12
BTA 1149 (M 33)
Естраден оркестър на българското радио и телевизия
Диригент Вили Казасян
Страна I  – Изпълнения на ЕОБРТ, дир. В. Казасян, М. Левиев
1. Анти влас (М.Левиев), сол. М.Берберян – тромбон, Св. Русинов – алт-сакс, П.Славов – уд., дир. М. Левиев.
2. Парафраза върху песента „Вчера” (Ленън – М. Левиев) – сол. Симеон Щерев – флейта
3. Носи го в душата си (Чарли Мингус)
4. Тема за три саксофона (Св. Русинов)
Страна II – Изпълнения на ЕОБРТ – дир. В.Казасян
1. Дилема (В. Казасян), сол: М. Немски – тромпет и С. Щерев – флейта
2. Зелените лукчета (Шолнберг)
3. Три настроения за джаз оркестър (В. Казасян)
4. Камбаните на чувствата (А. Заберски), сол. Г. Гаранян
5. Импровизация (Кооб), изп. Емилия Маркова


Много фактология и и информация за българския джаз може да се намери в излязлата наскоро книга „ Джазът в България, българите в джаза 1911-1991” на Владимир Гаджев. В момента я чета с много голям кеф.  Друга книга за българския джаз е „История в синкопи“ на покойния безкрайно готин саксофонист Людмил Георгиев – отдавна е изчерпана, аз съм я проспал и сега се моля да я срещна на някоя сергия за 2 – 3 лв. и да изиграя „умерено безразличие“ за да не ми надуят цената, което би се случило ако демонстрирам истинското си отношение…
Снимките на обложката са на ki4erini, който ни подари удоволствието да качи плочата в мрежата.

Advertisements

Responses

  1. Леа Иванова никога не е била солистка на Джаз Овчаров в това време 1942г.ЛЕНИ ВЪЛКОВА СТАВА СОЛИСТКА след организирано прослушване от самия Асен Овчаров и неговите музиканти които в захлас изслушали талантливото изпълнение на Лени и след като е сваршила са скочили на крака и се втурнали към нея да я поздравят за прекрасното изпълнениелТя тогава е била на 16 години а е родена 28ма година.
    Леа(лека и пръст) е пяля тогава с джаза на Оптимистите и няма нищо общо с джаз Овчаров и още по-малко с таланта на Лени.Истината най-после трябва да излезе на яве.Разполагам с много снимки и доказателства които в най-скоро време ще направя достояние на обществото.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: