Posted by: Vogoris | 15.06.2012

EUROPE – 15 юни 2012

EUROPE

София, зала Универсиада
15 юни 2012г. 20:00

Joey Tempest – vocal
John Norum – guitar
John Leven – bass
Mic Michaeli – keyboards
Ian Haugland – drums

Europe са първата рокгрупа, по която съм бил истински вманиячен. В далечната 1986 съм бил на 10. Спомням си как по всички барове в Слънчев бряг се въртеше The Final Countdown и аз обикалях алеите вечер и слухтях за да я чуя някъде. Бях направо луд по тази песен и по всичко за групата. Естествено, бях обиколил стрелбищата и закупил всичките възможни „снимки“ – черно-бяла фотография на корица на западно списание, посветено на групата с размер на джобно календарче. Продаваха се по 30 ст. и се подреждаха в прозрачно албумче за документи.

През 1987 баща ми ме взе в Полша на една командировка и оттам си купих „оригинална“ касета на The Final Countdown. По онова време касетата с истинска обложка, която не си правил сам се казваше „оригинална“. По-късно в зората на прехода научихме, че това са „пиратските“ касети, а оригиналните са скъпи, с картонени кутии, книжки и холограми…

Пак към края на 87-ма една семейна позната ни изпрати от Франция вместо картичка с пейзаж, такава с Europe – специално заради мен.

Слушах всички албуми на групата и макар никой да не долижи славата на The Final Countdown, мога смело да кажа, че Europe е една от групите, при които „няма празно“ . Нямат албум (говоря от старите), който да не ми харесва. Песните им са мелодични, с отличентембър и дикция на Joey Tempest, прецизно свирене от останалите, винаги с качествена тонрежисьорска работа, без никакви марлящини… с две думи интелигентни музиканти свирят интелигентна музика за интелигентна публика.

През 1989, когато стената вече се клатеше, а в СССР бушуваше перестройката, по съветската телевизия, която в България се гледаше като трета програма се появи дисидентското предаване „Взгляд“. Освен сериозна критика на режима, в паузите предаването показваше актуални музикални клипове. Спомням си като днес една вечер се къпех, когато майка ми затропа по заключената врата на банята и да ми вика „Бързо ела!“ Изхвърчах гол и изцяло насапунисан, застанах на килима пред телевизора и в упоение гледах Europe, някакъв live запис на Rock the Night…

Минаха 20-тина години в шеги и закачки, залюбих различни групи и музикални течения и вече далеч не се вълнувах от дълги коси и телевизионни клипове. Някъде през май видях на улицата плакат на Europe. Ще идват в София, зала Фестивална. От плаката ме гледаха някакви прилично подстригани модерни „alternative“ образи с грижливо поддържани катинарчета. Не можах да ги позная и останах с убеждението, че това ще бъде поредната подигравка на алчен за пари бивш музикант, събрал някакви младоци под старата марка, без следа от старата слава… Уви, Wikipedia твърдеше друго. Тези с катинарчетата бяха оригиналния състав на групата.

Сега оставаше да се преодолее мързела и бюргерската инертност. Трудна и тежка работа. За късмет, точно на 15 юни моята другарка се прибираше от командировка и кацаше в 23:00… Така или иначе щях да дрънкам колата в тази посока, а и един сравнително наджден приятел с гаджето си се оказаха склонни да се включат.

Пълничка, но рехава зала Фестивална. Някакви загряващи групи (вече не помня кои) наливна бира, гюрултия… почти в обявеното време Europe излязоха на сцената и залата изригна. Последваха 2,5 часа в рая. В залата имаше хора от поне 3 поколения, които пееха с пълно гърло всички песни. Изненадах се, че младоците познаваха новите албуми на групата, които имат по-твърдо звучене.  А на старите песни пееха, не ревяха всички. Като оня филм за Куин на Уембли…  Музикантите бяха на изключително ниво, в това число и Joey Tempest, който не е загубил глас, нито енергията, с която върти микрофона по сцената. Скачах и крещах като викинг. Когато излязох не можех да издам нищо повече от глухо хриптене.

Една мечта се сбъдна. Не можех да повятвам, че слушам наживо The Final Coutdown, цялата зала реве с мен, а само преди някакви си 25 години се молех по стрелбищата за черно-бяла снимка на онези от сцената…

Групата видя, че старите им песни са култови и направи максимален кеф на публиката. Само една песен все не идваше. Завършиха с нея. Нямаше бисове. Нямаше какво повече да поискаме.  Току-що бяхме излетели в космоса…

 

Advertisements

Responses

  1. Невероятна статия,разплака ме.видях себе си в момчето(сега вече мъж),което я е писало.Не ми беше достатъчен концерта в София.Веднага щом свърши исках пак,толкова ме бяха очаровали.Затова сбъднах още една мечта,отидох в ЛОНДОН,на 1 декември 2012.Бяха невероятни.Интелигентна музика,съвършенно изпълнена,уникален глас на Joey Tempest.НЕПОВТОРИМИ!!!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: