Допускам, че освен мен има още поне няколко души, за които тази музика значи свобода много повече отколкото сладникавата Wind of Change на Scorpions, или пък претенциозната Another brick in the Wall на Floyd.
The Last in Line на DIO беше първата плоча с Хеви Метъл издадена в България в средата на 89-та… и поне за мен (тогава на 12) първи челен сблъсък с качествения звук. След влачещите презаписвани касетки от битаците, след няколко поредни нощи, взиране в тавана, малко връзки от мобилизираната социална мрежа, бягство от час по география… слагаш плочата на Респрома… пускаш рамото с диамантената игла… чува се най-напред леко пукане по пътечката и… става тя каквато става…
We don’t come alone
We are fire, we are stone
We’re the hand that writes
and quickly moves away…
Сбогом грознико!
музикалните хроники на един немузикален човек 
Вашият коментар