Публикувано от: Vogoris | 17.05.2010

Dio. The Last in Line. BTA12408

Допускам, че освен мен има още поне няколко души, за които тази музика значи свобода много повече отколкото сладникавата Wind of Change на Scorpions, или пък претенциозната Another brick in the Wall на Floyd.

The Last in Line на DIO беше първата плоча с Хеви Метъл издадена в България в средата на 89-та… и поне за мен (тогава на 12) първи челен сблъсък с качествения звук. След влачещите презаписвани касетки от битаците, след няколко поредни нощи, взиране в тавана, малко връзки от мобилизираната социална мрежа, бягство от час по география… слагаш плочата на Респрома… пускаш рамото с диамантената игла… чува се най-напред леко пукане по пътечката и… става тя каквато става…

We don’t come alone
We are fire, we are stone
We’re the hand that writes
and quickly moves away…

Сбогом грознико!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: